19.08.2007 г., 15:01

В сянката на Лилиев

1.3K 0 13
Слънчогледи, слънчогледи,
златни, трепетни лица.
Сутрин рано, още бледи,
сянка пази семенца.

Но по обед жарко слънце
дърпа светлите глави,
щипе всяко черно зрънце,
тъй, нагоре да върви.

Слънце, зрънце, въртележка,
клюма падналата нощ.
Тъмнината пак е тежка.
А дали сънят е лош?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, че щастливо стихо щеше да се получи с ендорфините
  • Ех че сладка закачка! Не просто закачка, а цяло Произведение. Благодаря от сърце, Розита! Между другото, първото, което ми беше хрумнало навремето, беше "Ендорфини, ендорфини..." (Дано не ни се сърдят пеперудите на Лилиев.)
  • Много сладко стихче. Толкова е сладко, че се изкуших
    Дано те уСМИФна, а не те ядосам:

    Петифури, петифури,
    рой сметанови сърца
    с шоколадови глазури,
    с изкусителни лица.

    Сутрин рано със кафето
    сила вливате у мен,
    а по обед след кюфтето
    ме разтапяте блажен.

    Хапка, сладост, въртележка -
    здраво хапнахме и днес.
    Тъмнината пак е тежка.
    А дали ще спя нощес?
  • "А дали сънят е лош?" - Първо отговор, накрая въпрос.
  • Браво! Отново!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...