Aug 19, 2007, 3:01 PM

В сянката на Лилиев

  Poetry
1.3K 0 13
Слънчогледи, слънчогледи,
златни, трепетни лица.
Сутрин рано, още бледи,
сянка пази семенца.

Но по обед жарко слънце
дърпа светлите глави,
щипе всяко черно зрънце,
тъй, нагоре да върви.

Слънце, зрънце, въртележка,
клюма падналата нощ.
Тъмнината пак е тежка.
А дали сънят е лош?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, че щастливо стихо щеше да се получи с ендорфините
  • Ех че сладка закачка! Не просто закачка, а цяло Произведение. Благодаря от сърце, Розита! Между другото, първото, което ми беше хрумнало навремето, беше "Ендорфини, ендорфини..." (Дано не ни се сърдят пеперудите на Лилиев.)
  • Много сладко стихче. Толкова е сладко, че се изкуших
    Дано те уСМИФна, а не те ядосам:

    Петифури, петифури,
    рой сметанови сърца
    с шоколадови глазури,
    с изкусителни лица.

    Сутрин рано със кафето
    сила вливате у мен,
    а по обед след кюфтето
    ме разтапяте блажен.

    Хапка, сладост, въртележка -
    здраво хапнахме и днес.
    Тъмнината пак е тежка.
    А дали ще спя нощес?
  • "А дали сънят е лош?" - Първо отговор, накрая въпрос.
  • Браво! Отново!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....