В сянката на Лилиев
златни, трепетни лица.
Сутрин рано, още бледи,
сянка пази семенца.
Но по обед жарко слънце
дърпа светлите глави,
щипе всяко черно зрънце,
тъй, нагоре да върви.
Слънце, зрънце, въртележка,
клюма падналата нощ.
Тъмнината пак е тежка.
А дали сънят е лош?
© Валентин Евстатиев All rights reserved.