В сянката на Лилиев

Aug 19, 2007, 3:01 PM

Poetry

1221 0 13

Слънчогледи, слънчогледи,
златни, трепетни лица.
Сутрин рано, още бледи,
сянка пази семенца.
Но по обед жарко слънце
дърпа светлите глави,
щипе всяко черно зрънце,
тъй, нагоре да върви.
Слънце, зрънце, въртележка,
клюма падналата нощ.
Тъмнината пак е тежка.
А дали сънят е лош?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

В сянката на Лилиев

Want to read more?

Random works