1 ago 2012, 18:55

В сън

882 0 0

Ще дойда при теб,

вървя, вървя но само в съня те докосвам.

Откривам щастието скрито

под лъзглавницата мека

само, само в съня.

Откривам те само там, в съня

за мен си слънцето, изгряващо в

утринтта красива

и залязващо в пейзаж красив.

Подобно самодива, образ мил,

откривам се в теб,

докосвам дланта ти нежно,

нежен допир, сладък аромат

и усмивка мълчалива,

една красота в затворен свят.

Сякаш зад решетки стоя

и опитвам да избягам,

но господарят мой е заповядал така,

да стоя на тясно с болка,

с душа дишаща като изгаряща цигара.

Аз протегнах ти ръка, но ти отстъпи

и спотаи се там, отвъд сънищата сладки,

и не чувства, и не диша, изчезна като в сън.

Събуждам се отново сама и две сълзици в утринта

се търкалят по стените, трудно ми е пак сама

да те търся сред звездите.

Ставам тъжна от леглото

и те търся из дълбините сиви,

тръшкам се, рева като дете, направило беля,

и запалвам поредната цигара,

която изгаря като моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...