Ще дойда при теб,

вървя, вървя но само в съня те докосвам.

Откривам щастието скрито

под лъзглавницата мека

само, само в съня.

Откривам те само там, в съня

за мен си слънцето, изгряващо в

утринтта красива

и залязващо в пейзаж красив.

Подобно самодива, образ мил,

откривам се в теб,

докосвам дланта ти нежно,

нежен допир, сладък аромат

и усмивка мълчалива,

една красота в затворен свят.

Сякаш зад решетки стоя

и опитвам да избягам,

но господарят мой е заповядал така,

да стоя на тясно с болка,

с душа дишаща като изгаряща цигара.

Аз протегнах ти ръка, но ти отстъпи

и спотаи се там, отвъд сънищата сладки,

и не чувства, и не диша, изчезна като в сън.

Събуждам се отново сама и две сълзици в утринта

се търкалят по стените, трудно ми е пак сама

да те търся сред звездите.

Ставам тъжна от леглото

и те търся из дълбините сиви,

тръшкам се, рева като дете, направило беля,

и запалвам поредната цигара,

която изгаря като моята душа.