1 jul 2008, 22:57

В сънищата идва...

  Poesía
1K 0 4

Долетяла от лунен лъч,

изгубена в мечти и желания…

Очите й приказно злато изковано,

Тя – носеща послания.

 

Замечтани очите й показват,

приказката, в която живея аз…

И виждам елфите, които от миналото ме познават…

Спомням си как си играехме с тях...

 

Звезден прах е скрит зад лявото й ушле

и я виждам пак замечтана, сънуваща любов…

И гушка с радост и усмивка старото мишле,

ах, Тя дарява чрез усмивка живот.

 

Крилата си, загубила още щом се е родила,

по пясъка невидими се виждат те…

С усмивката си мила,

Тя – прострелва всяко човешко сърце.

 

И за миг те омагьосва без да знаеш.

И сънуваш я в мечти и желания.

Искаш я… за миг да я докоснеш.

Целуваш я… а Тя бяга...

Отива при друго заспало дете…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....