В сънищата идва...

Even.in.death (Усмивка)
110 145

1 июл. 2008 г., 22:57

Поэзия

600 0 4

Долетяла от лунен лъч,

изгубена в мечти и желания…

Очите й приказно злато изковано,

Тя – носеща послания.

Замечтани очите й показват,

приказката, в която живея аз…

И виждам елфите, които от миналото ме познават…

Спомням си как си играехме с тях...

Звезден прах е скрит зад лявото й ушле

и я виждам пак замечтана, сънуваща любов…

И гушка с радост и усмивка старото мишле,

ах, Тя дарява чрез усмивка живот.

Крилата си, загубила още щом се е родила,

по пясъка невидими се виждат те…

С усмивката си мила,

Тя – прострелва всяко човешко сърце.

И за миг те омагьосва без да знаеш.

И сънуваш я в мечти и желания.

Искаш я… за миг да я докоснеш.

Целуваш я… а Тя бяга...

Отива при друго заспало дете…