В сънищата идва...
Долетяла от лунен лъч,
изгубена в мечти и желания…
Очите й приказно злато изковано,
Тя – носеща послания.
Замечтани очите й показват,
приказката, в която живея аз…
И виждам елфите, които от миналото ме познават…
Спомням си как си играехме с тях...
Звезден прах е скрит зад лявото й ушле
и я виждам пак замечтана, сънуваща любов…
И гушка с радост и усмивка старото мишле,
ах, Тя дарява чрез усмивка живот.
Крилата си, загубила още щом се е родила,
по пясъка невидими се виждат те…
С усмивката си мила,
Тя – прострелва всяко човешко сърце.
И за миг те омагьосва без да знаеш.
И сънуваш я в мечти и желания.
Искаш я… за миг да я докоснеш.
Целуваш я… а Тя бяга...
Отива при друго заспало дете…
© Усмивка All rights reserved.
