1 ene 2025, 11:23

В съня го чакам. Всяка вечер

  Poesía
346 3 3

Добро е утрото, добро е,
усмихва ми се от зори.
Нощес потаен звездоброец
звездичка малка ми дари.

Най-мъничка е, но искри ми,
Тя с обещание за смях.
В най-скъкровените си рими
на скришно място я прибрах.

Щом ветрове криле подвият
и клепки спусне този град,
звездичка, обич и магия
над сънищата мои бдят.

А звездоброецът? Далече,
навярно се усмихва. Благ.
В съня го чакам. Всяка вечер.
Обича ме... Ще дойде пак...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прегръщам ви, момичета.
  • Щом ветрове криле подвият / и клепки спусне този град..." Ех че хубаво!
  • Честита Нова година, Наде! Бъди все така вдъхновена и ни радвай с красивата си поезия! 💖

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....