1 ene 2025, 11:23

В съня го чакам. Всяка вечер

  Poesía
351 3 3

Добро е утрото, добро е,
усмихва ми се от зори.
Нощес потаен звездоброец
звездичка малка ми дари.

Най-мъничка е, но искри ми,
Тя с обещание за смях.
В най-скъкровените си рими
на скришно място я прибрах.

Щом ветрове криле подвият
и клепки спусне този град,
звездичка, обич и магия
над сънищата мои бдят.

А звездоброецът? Далече,
навярно се усмихва. Благ.
В съня го чакам. Всяка вечер.
Обича ме... Ще дойде пак...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прегръщам ви, момичета.
  • Щом ветрове криле подвият / и клепки спусне този град..." Ех че хубаво!
  • Честита Нова година, Наде! Бъди все така вдъхновена и ни радвай с красивата си поезия! 💖

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...