В съня го чакам. Всяка вечер
Добро е утрото, добро е,
усмихва ми се от зори.
Нощес потаен звездоброец
звездичка малка ми дари.
Най-мъничка е, но искри ми,
Тя с обещание за смях.
В най-скъкровените си рими
на скришно място я прибрах.
Щом ветрове криле подвият
и клепки спусне този град,
звездичка, обич и магия
над сънищата мои бдят.
А звездоброецът? Далече,
навярно се усмихва. Благ.
В съня го чакам. Всяка вечер.
Обича ме... Ще дойде пак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
