Добро е утрото, добро е,
усмихва ми се от зори.
Нощес потаен звездоброец
звездичка малка ми дари.
Най-мъничка е, но искри ми,
Тя с обещание за смях.
В най-скъкровените си рими
на скришно място я прибрах.
Щом ветрове криле подвият
и клепки спусне този град,
звездичка, обич и магия
над сънищата мои бдят.
А звездоброецът? Далече,
навярно се усмихва. Благ.
В съня го чакам. Всяка вечер.
Обича ме... Ще дойде пак...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
