В съня ѝ неспокоен мен ме няма
И тази нощ я чаках да залезе,
а тя се крие в облачен воал.
А мракът – от мечтите ми разглезен,
се прави на не чул и не видял.
Преситените – те заспиват рано,
в животите им "всичко е наред."
Морето лунно газя... До коляно,
е болката. Приспивам я към пет.
В съня ѝ неспокоен мен ме няма,
но теб те има. И луната скрих,
щом призори успях да я примамя,
с проплакал вместо мене влюбен стих...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
