May 21, 2024, 2:58 PM

В съня ѝ неспокоен мен ме няма

  Poetry
739 6 8

И тази  нощ я чаках да залезе,
а тя се крие в облачен воал.
А мракът – от мечтите ми разглезен,
се прави на не чул и не видял.

 

Преситените – те заспиват рано,
в животите им "всичко е наред."
Морето лунно газя... До коляно,
е болката. Приспивам я към пет.

 

В съня ѝ неспокоен мен ме няма,
но теб те има. И луната скрих,
щом призори успях да я примамя,
с проплакал вместо мене влюбен стих...
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...