22 may 2010, 7:34

В съня ми извика запъстряла череша

842 0 11

В съня ми извика запъстряла череша

/ посветено /

Ще ти изпратя целувки
с гълъбовата поща.
От мене за теб...
Ще си остана и стих...
Устните чакат Любов,
не мечтата, задочната.
Усети моята вярност.
Без думи.
Само за миг...
Оправданата лудост
са срещите ни без повод.
Среднощно бълнуване
някого да докоснеш...
Топлината на твойте коси
е Неизследвано Новото...
Нейде из сенки зовеш
свилено високосна...
Ускореният пулс...
Сърцето ми ще се пръсне...
Инстинктивно страдам за теб...
Което е неизбежно...
Не мога да дишам... ,
а от дъха ти възкръсвам...
В сърцето се давя и
потъвам навътре във Нежното...
В съня ми извика
напъстряла череша...
Намерих Звездата,
Сияние дето излива...
Навън пак вали...
Но сме близки...
Немислимо сме грешни...
Викът ще завърши
със ехо
и нашето сливане...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...