22.05.2010 г., 7:34

В съня ми извика запъстряла череша

853 0 11

В съня ми извика запъстряла череша

/ посветено /

Ще ти изпратя целувки
с гълъбовата поща.
От мене за теб...
Ще си остана и стих...
Устните чакат Любов,
не мечтата, задочната.
Усети моята вярност.
Без думи.
Само за миг...
Оправданата лудост
са срещите ни без повод.
Среднощно бълнуване
някого да докоснеш...
Топлината на твойте коси
е Неизследвано Новото...
Нейде из сенки зовеш
свилено високосна...
Ускореният пулс...
Сърцето ми ще се пръсне...
Инстинктивно страдам за теб...
Което е неизбежно...
Не мога да дишам... ,
а от дъха ти възкръсвам...
В сърцето се давя и
потъвам навътре във Нежното...
В съня ми извика
напъстряла череша...
Намерих Звездата,
Сияние дето излива...
Навън пак вали...
Но сме близки...
Немислимо сме грешни...
Викът ще завърши
със ехо
и нашето сливане...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...