22.05.2010 г., 7:34 ч.

В съня ми извика запъстряла череша 

  Поезия » Любовна
608 0 11

В съня ми извика запъстряла череша

/ посветено /

Ще ти изпратя целувки
с гълъбовата поща.
От мене за теб...
Ще си остана и стих...
Устните чакат Любов,
не мечтата, задочната.
Усети моята вярност.
Без думи.
Само за миг...
Оправданата лудост
са срещите ни без повод.
Среднощно бълнуване
някого да докоснеш...
Топлината на твойте коси
е Неизследвано Новото...
Нейде из сенки зовеш
свилено високосна...
Ускореният пулс...
Сърцето ми ще се пръсне...
Инстинктивно страдам за теб...
Което е неизбежно...
Не мога да дишам... ,
а от дъха ти възкръсвам...
В сърцето се давя и
потъвам навътре във Нежното...
В съня ми извика
напъстряла череша...
Намерих Звездата,
Сияние дето излива...
Навън пак вали...
Но сме близки...
Немислимо сме грешни...
Викът ще завърши
със ехо
и нашето сливане...


© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??