31 mar 2020, 17:19

В съня на града 

  Poesía » Otra
346 0 1

Когато градът е заспал,
жената танцува на бал,
облечена в нежен воал,
в морето на спомена бял.

 

Земята под нея бушува.
Телата за допир жадуват.
Подадох ѝ чашата с уиски,
когато си станахме близки.

 

Замлъкна вселената цяла
и вече сме двама на бала.
Навярно е времето спряло
и някак си двамата сляло...

 

Когато нощта ни обхвана,
магията истина стана...
Животът е част от пейзажа.
Дали не копнеем миражи?

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??