Mar 31, 2020, 5:19 PM

В съня на града 

  Poetry » Other
340 0 1

Когато градът е заспал,
жената танцува на бал,
облечена в нежен воал,
в морето на спомена бял.

 

Земята под нея бушува.
Телата за допир жадуват.
Подадох ѝ чашата с уиски,
когато си станахме близки.

 

Замлъкна вселената цяла
и вече сме двама на бала.
Навярно е времето спряло
и някак си двамата сляло...

 

Когато нощта ни обхвана,
магията истина стана...
Животът е част от пейзажа.
Дали не копнеем миражи?

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??