В съня на града
602
0
1
Когато градът е заспал,
жената танцува на бал,
облечена в нежен воал,
в морето на спомена бял.
Земята под нея бушува.
Телата за допир жадуват.
Подадох ѝ чашата с уиски,
когато си станахме близки.
Замлъкна вселената цяла
и вече сме двама на бала.
Навярно е времето спряло
и някак си двамата сляло...
Когато нощта ни обхвана,
магията истина стана...
Животът е част от пейзажа.
Дали не копнеем миражи?
© Димитър Драганов All rights reserved.
