17 ago 2014, 19:44

В сърцето е написано

  Poesía » Otra
999 0 8

 

В сърцето е написано

           

            На дъщеря ми


Не се страхувай, хубавице моя,

с очите си искрящи погледни
и виж, че там – след няколко завоя,
душата ти сама ще полети!
 
Ще срещнеш, ти, момчето си любимо,
което твоя свят ще завърти.
Невижданото вече ще е зримо...
В сърцето е написано: „Лети!”
 
Какво те мъчи? Как да го познаеш?
Не зная, мила – няма правила,
но три неща аз искам да узнаеш
и повече не питай за това.
 
Най-първото е – трябва да е ясно –
дали изобщо може да тъжи,
тъгува ли за родното си място,
заключва ли в сърцето си вини?
 
А после виж кои са му другари?
Узнай сама – държи ли той на тях...
В опасности, във бури и пожари
изпитва ли съмнения и страх?
 
И... връща ли се в спомените свои? –
макар и малко – негови са те.
За тях ако умее да говори,
това е, мила, твоето момче.
 
Не го възпирай, нека ти показва
копнежите си, трепетния зов...
Когато възмъжее, ще доказва,
какво е всъщност истинска любов!
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росен Гъдев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно! Поздравявавам ви за начина по който творите и докосвате!
  • Мноог красиво стихотворение,Росене! написано е с такава лекота.. думите се леят като песен.
  • Много хубаво стихо,Росене!От любещ баща!Завършващо с много хубав поетичен съвет:
    "Не го възпирай, нека ти показва
    копнежите си,трепетния зов...
    Когато възмъжее, ще доказва
    какво е всъщност истинска любов!"
    Харесах, Росене, и го оценявам по достойнство!Поздрави от мен!
  • Тя сама ще си намери истините, които са и нужни
  • Аплодисменти!
    На дъщерите ни с любов и загриженост!Росен

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...