На дъщеря ми
Не се страхувай, хубавице моя,
с очите си искрящи погледни
и виж, че там – след няколко завоя,
душата ти сама ще полети!
Ще срещнеш, ти, момчето си любимо,
което твоя свят ще завърти.
Невижданото вече ще е зримо...
В сърцето е написано: „Лети!”
Какво те мъчи? Как да го познаеш?
Не зная, мила – няма правила,
но три неща аз искам да узнаеш
и повече не питай за това.
Най-първото е – трябва да е ясно –
дали изобщо може да тъжи,
тъгува ли за родното си място,
заключва ли в сърцето си вини?
А после виж кои са му другари?
Узнай сама – държи ли той на тях...
В опасности, във бури и пожари
изпитва ли съмнения и страх?
И... връща ли се в спомените свои? –
макар и малко – негови са те.
За тях ако умее да говори,
това е, мила, твоето момче.
Не го възпирай, нека ти показва
копнежите си, трепетния зов...
Когато възмъжее, ще доказва,
какво е всъщност истинска любов!
© Росен Гъдев Всички права запазени