17.08.2014 г., 19:44

В сърцето е написано

996 0 8

 

В сърцето е написано

           

            На дъщеря ми


Не се страхувай, хубавице моя,

с очите си искрящи погледни
и виж, че там – след няколко завоя,
душата ти сама ще полети!
 
Ще срещнеш, ти, момчето си любимо,
което твоя свят ще завърти.
Невижданото вече ще е зримо...
В сърцето е написано: „Лети!”
 
Какво те мъчи? Как да го познаеш?
Не зная, мила – няма правила,
но три неща аз искам да узнаеш
и повече не питай за това.
 
Най-първото е – трябва да е ясно –
дали изобщо може да тъжи,
тъгува ли за родното си място,
заключва ли в сърцето си вини?
 
А после виж кои са му другари?
Узнай сама – държи ли той на тях...
В опасности, във бури и пожари
изпитва ли съмнения и страх?
 
И... връща ли се в спомените свои? –
макар и малко – негови са те.
За тях ако умее да говори,
това е, мила, твоето момче.
 
Не го възпирай, нека ти показва
копнежите си, трепетния зов...
Когато възмъжее, ще доказва,
какво е всъщност истинска любов!
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Гъдев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно! Поздравявавам ви за начина по който творите и докосвате!
  • Мноог красиво стихотворение,Росене! написано е с такава лекота.. думите се леят като песен.
  • Много хубаво стихо,Росене!От любещ баща!Завършващо с много хубав поетичен съвет:
    "Не го възпирай, нека ти показва
    копнежите си,трепетния зов...
    Когато възмъжее, ще доказва
    какво е всъщност истинска любов!"
    Харесах, Росене, и го оценявам по достойнство!Поздрави от мен!
  • Тя сама ще си намери истините, които са и нужни
  • Аплодисменти!
    На дъщерите ни с любов и загриженост!Росен

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...