17 авг. 2014 г., 19:44

В сърцето е написано

1K 0 8

 

В сърцето е написано

           

            На дъщеря ми


Не се страхувай, хубавице моя,

с очите си искрящи погледни
и виж, че там – след няколко завоя,
душата ти сама ще полети!
 
Ще срещнеш, ти, момчето си любимо,
което твоя свят ще завърти.
Невижданото вече ще е зримо...
В сърцето е написано: „Лети!”
 
Какво те мъчи? Как да го познаеш?
Не зная, мила – няма правила,
но три неща аз искам да узнаеш
и повече не питай за това.
 
Най-първото е – трябва да е ясно –
дали изобщо може да тъжи,
тъгува ли за родното си място,
заключва ли в сърцето си вини?
 
А после виж кои са му другари?
Узнай сама – държи ли той на тях...
В опасности, във бури и пожари
изпитва ли съмнения и страх?
 
И... връща ли се в спомените свои? –
макар и малко – негови са те.
За тях ако умее да говори,
това е, мила, твоето момче.
 
Не го възпирай, нека ти показва
копнежите си, трепетния зов...
Когато възмъжее, ще доказва,
какво е всъщност истинска любов!
 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Гъдев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно! Поздравявавам ви за начина по който творите и докосвате!
  • Мноог красиво стихотворение,Росене! написано е с такава лекота.. думите се леят като песен.
  • Много хубаво стихо,Росене!От любещ баща!Завършващо с много хубав поетичен съвет:
    "Не го възпирай, нека ти показва
    копнежите си,трепетния зов...
    Когато възмъжее, ще доказва
    какво е всъщност истинска любов!"
    Харесах, Росене, и го оценявам по достойнство!Поздрави от мен!
  • Тя сама ще си намери истините, които са и нужни
  • Аплодисменти!
    На дъщерите ни с любов и загриженост!Росен

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...