voda (Елица Ангелова)
586 14113
7 jun 2009, 10:49  

Орис 

  Poesía » De amor
932 0 25

Тя идва – не, за да остане.
Тя идва да те покори.
В сърцето с празнични камбани,
до въглен ще те изгори.

Ще бъде искрена и щедра,
до капка ще се раздаде.
Ще люби, както за последно,
а после ще те предаде:

ще стане, тихо ще си тръгне,
без думичка за празник нов;
ще отнесе в очи помръкнали
една угаснала любов.

Не я вини, това е орис.
И нея също я боли.
Със себе си тя вечно спори –
не може да се промени.

 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз се върнах - да ти благодаря, Юлия!
    ---
    Не рискувай, Ив. Не мога да плувам...
  • Върнах се, Водице - изворна!
  • Дълбока вода си, Водице! Ще се удавя в теб някой ден...Дано
  • Усмивки за теб, Анахид.
  • Когато нещо тръгва от дълбокото.... Дълбоки чувства посяваш, Водице. Поздрав сърдечен. Много е хубаво
  • ...и аз ви харесвам.
    Благословен да е денят ви днес!
  • Страхотн си както винаги
  • Гейзер такъв - харесвам те!!!
  • Импулсивна съм.
    И от това само си страдам.
    Но едва ли ще се променя.
    Благодаря отново!
  • От дълбокото на душата тръгва всичко! И пак там най-гръмотевично вали!
    Поздрав, Ели!
  • Импулсивността не винаги е добър съветник,
    но тъй като всеки има нужда да изрази себе си
    в такива моменти, да даде простор на
    изригналите от дълбокото чувства....Мога само да кажа:
    Бъди себе си, Ели !! Няма нищо по- хубаво от това...
  • Много силен стих! От дълбокото на душата ти е роден!
    Поздрави, Ели!
  • Истинско е...!
  • Много признание,
    щедрост и обич има в думите ви, Приятели.
    Трогната съм и благодаря.
    Спокойна и успешна нова седмица ви пожелавам!
  • Еха!

  • Когато нещо тръгва
    от сърцето,
    от извора на моята душа,
    обзема ме и води ме
    където
    жаждата си мога да утоля.

    Не чувам
    и не виждам друго.
    В тоз момент
    не питам и не мисля,
    единствено
    ме тази страст влече.

    В очите ми
    звездите ти изгряват
    и водят ме като на сън.
    А после,
    дори и да греша,
    аз пак ще търся
    що дивото в мен зове.
    Поздрави Ели!

  • Мигове на любов...
    харесва ми да те чета, сякаш виждам себе си в предишното си аз
    Поздравления!
  • Нелошо.
  • Близка си ми...
    Много!
  • Когато нещо тръгва от дълбокото и аз не се замислям.Чудесна си,мила!Поздравления за поредния прекрасен стих!
  • Благословена си с Висше Ели!Възхищавам се на таланта ти!
  • Стихия си!
  • Дълбока вода си ти!
    Много харесах!
  • "Когато нещо тръгва от дълбокото."
    ...........
    Хареса ми! Поздрав!
  • Да, онова "шесто чувство", когато тръгне от извора на душата ни - не се замислям и аз, Водице!
Propuestas
: ??:??