Орис
Тя идва – не, за да остане.
Тя идва да те покори.
В сърцето с празнични камбани,
до въглен ще те изгори.
Ще бъде искрена и щедра,
до капка ще се раздаде.
Ще люби, както за последно,
а после ще те предаде:
ще стане, тихо ще си тръгне,
без думичка за празник нов;
ще отнесе в очи помръкнали
една угаснала любов.
Не я вини, това е орис.
И нея също я боли.
Със себе си тя вечно спори –
не може да се промени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
