И с цигулка в ръка,
луната свири своята балада.
В тази блага тишина,
над морето замечтана,
спря за миг дори нощта.
Уловени за ръце,
двама по брега танцуват.
В очите им събрали се звездите
и вълните на морето,
сякаш им шептят.
Луната свири,
морето се бунтува.
Морската, солена пяна
по брега катери се.
Вода отмива
всички дири.
И пак солена, морска пяна
по брегът се катери.
В тази блага тишина,
над морето замечтана,
спря за миг дори нощта.
© Михаел Todos los derechos reservados