rajsun (Райчо Русев)
541 1380
19 sept 2009, 11:26

В тихата есен 

  Poesía » Otra
940 0 17


Ронят се, гонят се, капят листата.
Бягат и лягат на пътя.
Като че рони се жълтото лято
и по трохите му стъпям.

Като угаснали свещи дърветата.
Клоните голи и криви.
Свещи ли рекохме? Сбъркахме. Ето ги -
някакви йероглифи.

Гледай ги, гледай ги как са изписани!
Не е ли това Писмото,
неразгадаемо - както и смисъла
на есента и живота?

Давам им думата. Ето, напущам
врявата и със листата,
мили приятелю, с кални обуща
влизам и аз в тишината.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • неразгадаемо...но красиво и истинско...
    нека си е така, Райсън...душата ти е поезия...
  • С благодарност за минутата, в която сме били заедно)))
  • Стъпям по трохите на лятото...Поезийо!
  • Много красиво...тъжно-красиво...
  • Тихо се ронят и гонят листата,
    Сякаш танцуват и нещо шептят.
    Ланските още застилат гората
    и ги очакват под тях да заспят.
  • стъпвам в твоята тишина...Бъди!
  • Благодаря!
  • "И с каждой осенью я расцветаю вновь;
    Здоровью моему полезен русской холод;
    К привычкам бытия вновь чувствую любовь:
    Чредой слетает сон, чредой находит голод;
    Легко и радостно играет в сердце кровь,
    Желания кипят — я снова счастлив, молод,
    Я снова жизни полн — таков мой организм
    (Извольте мне простить ненужный прозаизм).
    ...
    И мысли в голове волнуются в отваге,
    И рифмы легкие навстречу им бегут,
    И пальцы просятся к перу, перо к бумаге,
    "Минута — и стихи свободно потекут.
    "Так дремлет недвижим корабль в недвижной влаге,
    Но чу! — матросы вдруг кидаются, ползут
    Вверх, вниз — и паруса надулись, ветра полны;
    Громада двинулась и рассекает волны.

    Плывет. Куда ж нам плыть?..."

    Прегръдка, Райсън!

  • "Смисъла на есента и живота..."
    Поздрав!
  • Тъжна есен жълти листи рони,
    от небето едри сълзи падат,
    хладен вятър облаците гони
    из полята гъсти мъгли лазят. Все още е топличко, но есента е факт!
    Както винаги хубаво стихотворение!
    ПОЗДРАВ!


  • Много красива есенна тишина си обрисувал!
  • Неразгадаемите йероглифи на живота! Поздрави!
  • Ех, Райсън!
  • Страхотен изказ!Много силно въздействие!Поклон и възхита от мен!
  • Прекрасна тиха есен,
    възпята в тази песен.
    Трохи на лято тя е
    полегнало на пътя.
    Затуй-по тихо стъпяй.
  • Признала съм те, Райсън!
    Голям си!
  • ... неразгадаемо е... но е красиво - като йероглиф...
Propuestas
: ??:??