Ронят се, гонят се, капят листата.
Бягат и лягат на пътя.
Като че рони се жълтото лято
и по трохите му стъпям.
Като угаснали свещи дърветата.
Клоните голи и криви.
Свещи ли рекохме? Сбъркахме. Ето ги -
някакви йероглифи.
Гледай ги, гледай ги как са изписани!
Не е ли това Писмото,
неразгадаемо - както и смисъла
на есента и живота?
Давам им думата. Ето, напущам
врявата и със листата,
мили приятелю, с кални обуща
влизам и аз в тишината.
© Райчо Русев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
