19.09.2009 г., 11:26 ч.
В тихата есен
Ронят се, гонят се, капят листата.
Бягат и лягат на пътя.
Като че рони се жълтото лято
и по трохите му стъпям.
Като угаснали свещи дърветата.
Клоните голи и криви.
Свещи ли рекохме? Сбъркахме. Ето ги -
някакви йероглифи.
Гледай ги, гледай ги как са изписани!
Не е ли това Писмото,
неразгадаемо - както и смисъла
на есента и живота?
Давам им думата. Ето, напущам
врявата и със листата,
мили приятелю, с кални обуща
влизам и аз в тишината.
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
С благодарност за минутата, в която сме били заедно)))
-
Стъпям по трохите на лятото...Поезийо!
-
Много красиво...тъжно-красиво...
-
Тихо се ронят и гонят листата,
Сякаш танцуват и нещо шептят.
Ланските още застилат гората
и ги очакват под тях да заспят. -
стъпвам в твоята тишина...Бъди! -
Благодаря!
-
"И с каждой осенью я расцветаю вновь;
Здоровью моему полезен русской холод;
К привычкам бытия вновь чувствую любовь:
Чредой слетает сон, чредой находит голод;
Легко и радостно играет в сердце кровь,
Желания кипят — я снова счастлив, молод,
Я снова жизни полн — таков мой организм
(Извольте мне простить ненужный прозаизм).
...
И мысли в голове волнуются в отваге,
И рифмы легкие навстречу им бегут,
И пальцы просятся к перу, перо к бумаге,
"Минута — и стихи свободно потекут.
"Так дремлет недвижим корабль в недвижной влаге,
Но чу! — матросы вдруг кидаются, ползут
Вверх, вниз — и паруса надулись, ветра полны;
Громада двинулась и рассекает волны.
Плывет. Куда ж нам плыть?..."
Прегръдка, Райсън!
-
"Смисъла на есента и живота..."
Поздрав! -
Тъжна есен жълти листи рони,
от небето едри сълзи падат,
хладен вятър облаците гони
из полята гъсти мъгли лазят. Все още е топличко, но есента е факт!
Както винаги хубаво стихотворение!
ПОЗДРАВ!
-
Много красива есенна тишина си обрисувал!
-
Неразгадаемите йероглифи на живота! Поздрави!
-
Ех, Райсън!
-
Страхотен изказ!Много силно въздействие!Поклон и възхита от мен!
-
Прекрасна тиха есен,
възпята в тази песен.
Трохи на лято тя е
полегнало на пътя.
Затуй-по тихо стъпяй. -
Признала съм те, Райсън!
Голям си! -
... неразгадаемо е... но е красиво - като йероглиф...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
нека си е така, Райсън...душата ти е поезия...