В тихата есен
Ронят се, гонят се, капят листата.
Бягат и лягат на пътя.
Като че рони се жълтото лято
и по трохите му стъпям.
Като угаснали свещи дърветата.
Клоните голи и криви.
Свещи ли рекохме? Сбъркахме. Ето ги -
някакви йероглифи.
Гледай ги, гледай ги как са изписани!
Не е ли това Писмото,
неразгадаемо - както и смисъла
на есента и живота?
Давам им думата. Ето, напущам
врявата и със листата,
мили приятелю, с кални обуща
влизам и аз в тишината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
