Anita765 (Ани Монева)
297 11768
24 ago 2015, 22:38  

В тишина 

  Poesía
612 0 12

Оцелявам, приятелю, все оцелявам.

Мълчаливо донасям си раните.

Виж, в очите дъга. И от нея  раздавам.

Той, денят, си сивее по дланите.

 

Тишината дори е без власт да ме спре.

И вървя, по стръмното качвам се.

Устремя ли се, става едничко кутре,

но е точка на нямост в очакване.

 

И е вярна, приятелю, тъй ми е вярна.

По петите щом тръгна, ме следва,

но от обич понякога става коварна

и по устните думи забелва.

 

Но е храм и запалвам си бели свещички

в тъмнината, кога се страхувам.

Само в нея до късно говоря си с птички,

само в нея аз с думи рисувам.

 

Да, мълча си, приятелю. С мене мълчиш.

А как искам и думи добри.

Говори ми. И щом се в очите смрачи,

тишината ми с думите спри.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах.
  • Уважението ми към теб е заслужено!
    Прекрасни стихове имаш, оставам безмълвна. Поздрави!
  • Браво! Прочувствено и силно въздействащо!!!!
  • Тишината като връзване...
  • И на мен даде от синьото на твоята дъга, Ани!!! Отдавна не бях влизала тук...прощавай! Обичам те, знаеш!
  • оцеляваме в тишина, Ани...
    но каква сила има тя!!!
    поздрави за стиха!
  • Хареса ми стилът ти. Не обичам символиката, а да е с ясно послание. Хубаво е.
  • Прекрасно казано. Благодаря ти, усетих го като свое!
  • Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
  • ... особено е, Ани... и хубаво!
  • "Но е храм и запалвам си бели свещички
    в тъмнината, кога се страхувам."

    Ах, тази многолика тишина
    събира мисли, мери разстояния
    натрупва думи - паднали листа
    подрежда рими и лекува раните...

    Много точно си я изрисувала, Ани... Поздравления.
  • виждам в очите ти дъга, Ани... стопля ме... а мъглата
    е само миг на безветрие... прегръщам те, прекрасна поетесо..
    от душа и сърце..
Propuestas
: ??:??