Оцелявам, приятелю, все оцелявам.
Мълчаливо донасям си раните.
Виж, в очите дъга. И от нея раздавам.
Той, денят, си сивее по дланите.
Тишината дори е без власт да ме спре.
И вървя, по стръмното качвам се.
Устремя ли се, става едничко кутре,
но е точка на нямост в очакване.
И е вярна, приятелю, тъй ми е вярна.
По петите щом тръгна, ме следва,
но от обич понякога става коварна
и по устните думи забелва. ...