2 nov 2007, 19:41

В тишината

  Poesía » Otra
1.3K 0 4
В тишината

Ослушвам се...
Не чувам нищо.
Тишина.
Листо без вятър се отрони.
Щурец не свири и мълчат тополи.
Напрягам се...
Дочувам нещо...?
Сподавен плач...
Изхлипване греховно!
Стенание подтиснато виновно!
Обръщам се...
в леглото на другата страна.
Докосвам лицето си неволно с ръка.
Поглеждам... а в нея блести
малка звездица - сълза!
Раздвижвам се...
От болката на срещата с вас!
В тишината дочувам сърцето си
и разбирам, че плакала съм аз!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...