2 nov 2007, 19:41

В тишината

  Poesía » Otra
1.3K 0 4
В тишината

Ослушвам се...
Не чувам нищо.
Тишина.
Листо без вятър се отрони.
Щурец не свири и мълчат тополи.
Напрягам се...
Дочувам нещо...?
Сподавен плач...
Изхлипване греховно!
Стенание подтиснато виновно!
Обръщам се...
в леглото на другата страна.
Докосвам лицето си неволно с ръка.
Поглеждам... а в нея блести
малка звездица - сълза!
Раздвижвам се...
От болката на срещата с вас!
В тишината дочувам сърцето си
и разбирам, че плакала съм аз!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...