В тишината
Ослушвам се...
Не чувам нищо.
Тишина.
Листо без вятър се отрони.
Щурец не свири и мълчат тополи.
Напрягам се...
Дочувам нещо...?
Сподавен плач...
Изхлипване греховно!
Стенание подтиснато виновно!
Обръщам се...
в леглото на другата страна.
Докосвам лицето си неволно с ръка.
Поглеждам... а в нея блести
малка звездица - сълза!
Раздвижвам се...
От болката на срещата с вас!
В тишината дочувам сърцето си
и разбирам, че плакала съм аз!
© Таня All rights reserved.
