2 нояб. 2007 г., 19:41

В тишината

1.3K 0 4
В тишината

Ослушвам се...
Не чувам нищо.
Тишина.
Листо без вятър се отрони.
Щурец не свири и мълчат тополи.
Напрягам се...
Дочувам нещо...?
Сподавен плач...
Изхлипване греховно!
Стенание подтиснато виновно!
Обръщам се...
в леглото на другата страна.
Докосвам лицето си неволно с ръка.
Поглеждам... а в нея блести
малка звездица - сълза!
Раздвижвам се...
От болката на срещата с вас!
В тишината дочувам сърцето си
и разбирам, че плакала съм аз!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...