В тишината
Във тишината, нежно премаляла,
и тъмнината, спуснала се морно,
ме водят твойте ласки светещи.
Дъха ти с жажда аз отпивам
и топлината, в нас стаена,
разлива се в душите и сърцата!
Телата ни се търсят лудо,
залутани във трепет бездиханен,
очите ласкаво просветват в мрака,
ръцете галят се и сплитат се.
И Любовта избухва във нощта,
пламти и моли своята съдба!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Филипов Todos los derechos reservados
