Във тишината, нежно премаляла,
и тъмнината, спуснала се морно,
ме водят твойте ласки светещи.
Дъха ти с жажда аз отпивам
и топлината, в нас стаена,
разлива се в душите и сърцата!
Телата ни се търсят лудо,
залутани във трепет бездиханен,
очите ласкаво просветват в мрака,
ръцете галят се и сплитат се.
И Любовта избухва във нощта,
пламти и моли своята съдба!
© Ангел Филипов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
