В тишината
Във тишината, нежно премаляла,
и тъмнината, спуснала се морно,
ме водят твойте ласки светещи.
Дъха ти с жажда аз отпивам
и топлината, в нас стаена,
разлива се в душите и сърцата!
Телата ни се търсят лудо,
залутани във трепет бездиханен,
очите ласкаво просветват в мрака,
ръцете галят се и сплитат се.
И Любовта избухва във нощта,
пламти и моли своята съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Филипов Всички права запазени
