22 abr 2019, 11:41

В тишината на изгубеното време

  Poesía
1.5K 24 12

В тишината на здрача

олеквам пречистен.

Дълг съм - петаче,

в ръката на скитник.

 

Ехо от мисли -

хвърчило се рее...

Аз съм измислен -

някой ме пее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В малко думи - толкова много смисъл! Поздравления! И Благодаря!
  • Скъпоценно е това петаче...
    Много харесах!
  • Едно петаче в шепата...
    купува много повече,
    отколкото нелепото
    високомерно много.
    Завързало душата
    на кола на мъчението.
    Към Рая води даването,
    а пък към Ада вземането....

    Благодаря за провокацията!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!Поздравления!
  • В тишината на изгубеното време измислени стоим.
    Поздравление!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...