Едно петаче в шепата...
купува много повече,
отколкото нелепото
високомерно много.
Завързало душата
на кола на мъчението.
Към Рая води даването,
а пък към Ада вземането....
В тишината на здрача
аз отдавна не плача...
Скитaщото хвърчило
е бездомно бесило...
Като малко петаче
във ръка на сираче...
Всеки стих недописан
За живот е орисан.
Младене, Благодаря за твоя стих! Това ме вдъхнови, надявам се да го приемеш като коментар.
Има ли смисъл да коментирам?! Мисля,че не. Уникален си и оставаш труден за коментиране. Не е трудно човек да гледа нагоре и да вижда светлината, трудно е да изброи всички отделни лъчи. И с творчеството ти е така. Благодаря!
Великолепна миниатюра! Хващам се за последния ред - голям щастливец е лирическият щом има кой да го пее (пък било то и да е измислен) Определено запомнящ се стих, който дълго ще отеква в съзнанието ми! Поздравления, Младене!
Ей, това да те измислят понякога е достатъчно!...Много наситено в кратката форма и многозначно - аз например няколко тълкувания и внушения си открих-едното:
В пречистената тишина
олекват сенките,
защото мракът
е нахален просяк,
който разнася
несподелени мисли.
Измислил е онази удивителна,
с която да ме различи
от себе си...
Аз давам спънатите думи
за топла дреха.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.