22.04.2019 г., 11:41

В тишината на изгубеното време

1.5K 24 12

В тишината на здрача

олеквам пречистен.

Дълг съм - петаче,

в ръката на скитник.

 

Ехо от мисли -

хвърчило се рее...

Аз съм измислен -

някой ме пее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В малко думи - толкова много смисъл! Поздравления! И Благодаря!
  • Скъпоценно е това петаче...
    Много харесах!
  • Едно петаче в шепата...
    купува много повече,
    отколкото нелепото
    високомерно много.
    Завързало душата
    на кола на мъчението.
    Към Рая води даването,
    а пък към Ада вземането....

    Благодаря за провокацията!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!Поздравления!
  • В тишината на изгубеното време измислени стоим.
    Поздравление!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...