22.04.2019 г., 11:41

В тишината на изгубеното време

1.5K 24 12

В тишината на здрача

олеквам пречистен.

Дълг съм - петаче,

в ръката на скитник.

 

Ехо от мисли -

хвърчило се рее...

Аз съм измислен -

някой ме пее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В малко думи - толкова много смисъл! Поздравления! И Благодаря!
  • Скъпоценно е това петаче...
    Много харесах!
  • Едно петаче в шепата...
    купува много повече,
    отколкото нелепото
    високомерно много.
    Завързало душата
    на кола на мъчението.
    Към Рая води даването,
    а пък към Ада вземането....

    Благодаря за провокацията!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!Поздравления!
  • В тишината на изгубеното време измислени стоим.
    Поздравление!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....