В тишината на изгубеното време
В тишината на здрача
олеквам пречистен.
Дълг съм - петаче,
в ръката на скитник.
Ехо от мисли -
хвърчило се рее...
Аз съм измислен -
някой ме пее.
© Младен Мисана All rights reserved.
Apr 22, 2019, 11:41 AM
Comments
Comments
-
-
-
Едно петаче в шепата...
купува много повече,
отколкото нелепото
високомерно много.
Завързало душата
на кола на мъчението.
Към Рая води даването,
а пък към Ада вземането....
Благодаря за провокацията! -
-
Editor's choice
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
