В тишината на изгубеното време
В тишината на здрача
олеквам пречистен.
Дълг съм - петаче,
в ръката на скитник.
Ехо от мисли -
хвърчило се рее...
Аз съм измислен -
някой ме пее.
© Младен Мисана All rights reserved.
Apr 22, 2019, 11:41 AM
Comments
Comments
-
-
-
Едно петаче в шепата...
купува много повече,
отколкото нелепото
високомерно много.
Завързало душата
на кола на мъчението.
Към Рая води даването,
а пък към Ада вземането....
Благодаря за провокацията! -
-
Editor's choice
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
