22 апр. 2019 г., 11:41

В тишината на изгубеното време

1.5K 24 12

В тишината на здрача

олеквам пречистен.

Дълг съм - петаче,

в ръката на скитник.

 

Ехо от мисли -

хвърчило се рее...

Аз съм измислен -

някой ме пее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В малко думи - толкова много смисъл! Поздравления! И Благодаря!
  • Скъпоценно е това петаче...
    Много харесах!
  • Едно петаче в шепата...
    купува много повече,
    отколкото нелепото
    високомерно много.
    Завързало душата
    на кола на мъчението.
    Към Рая води даването,
    а пък към Ада вземането....

    Благодаря за провокацията!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!Поздравления!
  • В тишината на изгубеното време измислени стоим.
    Поздравление!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...