22 апр. 2019 г., 11:41

В тишината на изгубеното време

1.5K 24 12

В тишината на здрача

олеквам пречистен.

Дълг съм - петаче,

в ръката на скитник.

 

Ехо от мисли -

хвърчило се рее...

Аз съм измислен -

някой ме пее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В малко думи - толкова много смисъл! Поздравления! И Благодаря!
  • Скъпоценно е това петаче...
    Много харесах!
  • Едно петаче в шепата...
    купува много повече,
    отколкото нелепото
    високомерно много.
    Завързало душата
    на кола на мъчението.
    Към Рая води даването,
    а пък към Ада вземането....

    Благодаря за провокацията!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!Поздравления!
  • В тишината на изгубеното време измислени стоим.
    Поздравление!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....