5 jun 2011, 21:26

В тишината потопена...

2.2K 0 37


В тишината потопена,

и ме има, и ме няма...

Сякаш цялата Вселена

във гръдта ми е побрана.


Времето не съществува -

всеки миг е дар безценен.

И разплискват се в лазура

звуците на светла песен...




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Майсторката на краткия стих - Феичка!
  • Трябва да се научим да живеем в тишина...
  • това е то - медитация по родопски !
    чудно се е получило, Феичке!
  • Феичке, чакам с нетърпение нови бисерчета от теб! Поздрав
  • Много ви благодаря!
    Тук съм, Селверче! Нямам ли право на ваканция - я виж колко съм ги навъртяла!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...