5 июн. 2011 г., 21:26

В тишината потопена...

2.3K 0 37


В тишината потопена,

и ме има, и ме няма...

Сякаш цялата Вселена

във гръдта ми е побрана.


Времето не съществува -

всеки миг е дар безценен.

И разплискват се в лазура

звуците на светла песен...




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Майсторката на краткия стих - Феичка!
  • Трябва да се научим да живеем в тишина...
  • това е то - медитация по родопски !
    чудно се е получило, Феичке!
  • Феичке, чакам с нетърпение нови бисерчета от теб! Поздрав
  • Много ви благодаря!
    Тук съм, Селверче! Нямам ли право на ваканция - я виж колко съм ги навъртяла!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...