В тишината потопена...

Поезия » Философска

2.3K 0 37

В тишината потопена,

и ме има, и ме няма...

Сякаш цялата Вселена

във гръдта ми е побрана.

Времето не съществува -

всеки миг е дар безценен.

И разплискват се в лазура

звуците на светла песен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Индиана (Криси)

Майсторката на краткия стих - Феичка!

2011-11-06T18:18:09+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Трябва да се научим да живеем в тишина...

2011-07-20T20:10:45+03:00
ananel (Нелиса)

това е то - медитация по родопски !
чудно се е получило, Феичке!

2011-06-26T13:59:25+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Феичке, чакам с нетърпение нови бисерчета от теб! Поздрав

2011-06-25T20:32:58+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Много ви благодаря!
Тук съм, Селверче! Нямам ли право на ваканция - я виж колко съм ги навъртяла!

2011-06-25T20:28:06+03:00