5.06.2011 г., 21:26

В тишината потопена...

2.3K 0 37


В тишината потопена,

и ме има, и ме няма...

Сякаш цялата Вселена

във гръдта ми е побрана.


Времето не съществува -

всеки миг е дар безценен.

И разплискват се в лазура

звуците на светла песен...




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Майсторката на краткия стих - Феичка!
  • Трябва да се научим да живеем в тишина...
  • това е то - медитация по родопски !
    чудно се е получило, Феичке!
  • Феичке, чакам с нетърпение нови бисерчета от теб! Поздрав
  • Много ви благодаря!
    Тук съм, Селверче! Нямам ли право на ваканция - я виж колко съм ги навъртяла!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...