В тишината потопена...

Poetry » Philosophical

2.3K 0 37

В тишината потопена,

и ме има, и ме няма...

Сякаш цялата Вселена

във гръдта ми е побрана.

Времето не съществува -

всеки миг е дар безценен.

И разплискват се в лазура

звуците на светла песен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Майсторката на краткия стих - Феичка!

2011-11-06T18:18:09+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Трябва да се научим да живеем в тишина...

2011-07-20T20:10:45+03:00
ananel (Нелиса)

това е то - медитация по родопски !
чудно се е получило, Феичке!

2011-06-26T13:59:25+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Феичке, чакам с нетърпение нови бисерчета от теб! Поздрав

2011-06-25T20:32:58+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Много ви благодаря!
Тук съм, Селверче! Нямам ли право на ваканция - я виж колко съм ги навъртяла!

2011-06-25T20:28:06+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0