В този дъжд се заслушах...
Как напевно вали -
и размива грима по лицето на мрака.
Дълго, дълго бе суша.
Праведни сме били,
дъжда-вестоносец щом кротко дочакахме.
Тиха прошка донесе
на слаби и зли,
после ми всички рани и стари заблуди.
Най-красивата вест е,
че спря да боли.
(Вечно щастливи били само лудите...) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse