7 jun 2012, 15:41

В този дъжд...

  Poesía » Otra
594 0 8

В този дъжд се заслушах...

Как напевно вали -

и размива грима по лицето на мрака.

Дълго, дълго бе суша.

Праведни сме били,

дъжда-вестоносец щом кротко дочакахме.

Тиха прошка донесе

на слаби и зли,

после ми всички рани и  стари  заблуди.

Най-красивата вест е,

че спря да боли.

(Вечно щастливи  били само  лудите...)

Чух  дъждовната песен

като в някакъв сън –

мракът хлътна и  бавно от мен се оттече.

Сомнамбулено тиха

се прокраднах навън,

пожелах да си тръгна, но късно бе вече...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...