7 jun 2012, 15:41

В този дъжд...

  Poesía » Otra
593 0 8

В този дъжд се заслушах...

Как напевно вали -

и размива грима по лицето на мрака.

Дълго, дълго бе суша.

Праведни сме били,

дъжда-вестоносец щом кротко дочакахме.

Тиха прошка донесе

на слаби и зли,

после ми всички рани и  стари  заблуди.

Най-красивата вест е,

че спря да боли.

(Вечно щастливи  били само  лудите...)

Чух  дъждовната песен

като в някакъв сън –

мракът хлътна и  бавно от мен се оттече.

Сомнамбулено тиха

се прокраднах навън,

пожелах да си тръгна, но късно бе вече...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...