В този дъжд...
В този дъжд се заслушах...
Как напевно вали -
и размива грима по лицето на мрака.
Дълго, дълго бе суша.
Праведни сме били,
дъжда-вестоносец щом кротко дочакахме.
Тиха прошка донесе
на слаби и зли,
после ми всички рани и стари заблуди.
Най-красивата вест е,
че спря да боли.
(Вечно щастливи били само лудите...)
Чух дъждовната песен
като в някакъв сън –
мракът хлътна и бавно от мен се оттече.
Сомнамбулено тиха
се прокраднах навън,
пожелах да си тръгна, но късно бе вече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
