В този дъжд...
В този дъжд се заслушах...
Как напевно вали -
и размива грима по лицето на мрака.
Дълго, дълго бе суша.
Праведни сме били,
дъжда-вестоносец щом кротко дочакахме.
Тиха прошка донесе
на слаби и зли,
после ми всички рани и стари заблуди.
Най-красивата вест е,
че спря да боли.
(Вечно щастливи били само лудите...)
Чух дъждовната песен
като в някакъв сън –
мракът хлътна и бавно от мен се оттече.
Сомнамбулено тиха
се прокраднах навън,
пожелах да си тръгна, но късно бе вече...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
