24 mar 2011, 14:53

В този миг...

  Poesía » Otra
786 0 4

В този миг, когато ние се усмихваме,

някой ненадейно някъде умира...

Някой е самотен и в душата тихо е...

Друг, че е предаден, внезапно разбира...

 

Тъй върви светът. И от памтивека

Радостта и Болката - сиамски близнаци,

се промъкват в дните ни, тайно и полека,

и оставят своите съдбоносни знаци.

 

Затова, тъгувайки, нека не забравяме:

в този час Живот  с вик красив се ражда,

от любов възторжено когато запяваме,

смъртно-болен мята се в изгаряща жажда.

 

Сложен инструмент оказва се душата човешка.

Скръб и Радост - странни са двете ù половини...

Мисля си обаче  - няма да е грешка,

ако все  си казваме: "И това ще мине!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Такъв е житейският кръговрат - един умир, а друг се ражда. Смисълът е да изживяваме най-пълноценно всеки миг на белия свят и не го пропиляваме за дребнави суети... Поздрав за посланието, Нина!
  • Как иначе ще узнаем сладостта от радостта, ако не сме изпитали болката...
    Поздрави!
  • Поздравления, земляче. Хубаво послание си ни оставила по първа пролет. Барона
  • да,така е по-леко, хареса ми

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...