Mar 24, 2011, 2:53 PM

В този миг...

  Poetry » Other
782 0 4

В този миг, когато ние се усмихваме,

някой ненадейно някъде умира...

Някой е самотен и в душата тихо е...

Друг, че е предаден, внезапно разбира...

 

Тъй върви светът. И от памтивека

Радостта и Болката - сиамски близнаци,

се промъкват в дните ни, тайно и полека,

и оставят своите съдбоносни знаци.

 

Затова, тъгувайки, нека не забравяме:

в този час Живот  с вик красив се ражда,

от любов възторжено когато запяваме,

смъртно-болен мята се в изгаряща жажда.

 

Сложен инструмент оказва се душата човешка.

Скръб и Радост - странни са двете ù половини...

Мисля си обаче  - няма да е грешка,

ако все  си казваме: "И това ще мине!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Такъв е житейският кръговрат - един умир, а друг се ражда. Смисълът е да изживяваме най-пълноценно всеки миг на белия свят и не го пропиляваме за дребнави суети... Поздрав за посланието, Нина!
  • Как иначе ще узнаем сладостта от радостта, ако не сме изпитали болката...
    Поздрави!
  • Поздравления, земляче. Хубаво послание си ни оставила по първа пролет. Барона
  • да,така е по-леко, хареса ми

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...