В този миг...
В този миг, когато ние се усмихваме,
някой ненадейно някъде умира...
Някой е самотен и в душата тихо е...
Друг, че е предаден, внезапно разбира...
Тъй върви светът. И от памтивека
Радостта и Болката - сиамски близнаци,
се промъкват в дните ни, тайно и полека,
и оставят своите съдбоносни знаци.
Затова, тъгувайки, нека не забравяме:
в този час Живот с вик красив се ражда,
от любов възторжено когато запяваме,
смъртно-болен мята се в изгаряща жажда.
Сложен инструмент оказва се душата човешка.
Скръб и Радост - странни са двете ù половини...
Мисля си обаче - няма да е грешка,
ако все си казваме: "И това ще мине!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
