Когато притварям очи,
в твоя мир съм тихо приета,
в него всяка секунда трепти,
от нежност и обич подета.
Тук се сгушвам когато боли
и лекувам душата си клета,
и светът се изгубва почти,
и остава безкрайно далече.
Тук споделям сълзи и мечти,
в мен покълнали голи и слепи,
и съм себе си в сноп от лъчи,
затрептели от истини бели.
Аз съм тук без фалш и лъжи,
доверчиво главата си свела,
и се моля, докрай остани
тъй истински верен до мене.
© Сеси Todos los derechos reservados