17 мар. 2014 г., 17:47

В твоя мир

931 0 14

Когато притварям очи,

в твоя мир съм тихо приета,

в него всяка секунда трепти,

от нежност и обич подета.

 

Тук се сгушвам когато боли

и лекувам душата си клета,

и светът се изгубва почти,

и остава безкрайно далече.

 

Тук споделям сълзи и мечти,

в мен покълнали голи и слепи,

и съм себе си в сноп от лъчи,

затрептели от истини бели.

 

Аз съм тук без фалш и лъжи,

доверчиво главата си свела,

и се моля, докрай остани

тъй истински верен до мене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих със изненадата и вълнението, което усещаме при откриването на нещо ново!
  • Благодаря ви, че бяхте тук, Димитър, Елена! Елена, много ме зарадва, че стихът ми ти е близък като усещане!
  • Уауууу!!!!!!!!!!!!!!!
    Напълни ми душата с този стих!
    Толкова мое усещане... а ти си го предала така нежно, фино, òбично... копнежно...
    Иска ми се и аз да можех така... ама аз само звездите тормозя отвреме навреме... и рядко слизам на земята
    Поздравления с благодарност!!!
    ((( )))
  • Любовта като убежище, пристан, утеха...
  • Благодаря ви от сърце, Санвали, Алина, Ивон!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...