Когато притварям очи,
в твоя мир съм тихо приета,
в него всяка секунда трепти,
от нежност и обич подета.
Тук се сгушвам когато боли
и лекувам душата си клета,
и светът се изгубва почти,
и остава безкрайно далече.
Тук споделям сълзи и мечти,
в мен покълнали голи и слепи,
и съм себе си в сноп от лъчи,
затрептели от истини бели.
Аз съм тук без фалш и лъжи,
доверчиво главата си свела,
и се моля, докрай остани
тъй истински верен до мене.
© Сеси All rights reserved.
Елена, много ме зарадва, че стихът ми ти е близък като усещане! 
((( )))
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
