Когато притварям очи,
в твоя мир съм тихо приета,
в него всяка секунда трепти,
от нежност и обич подета.
Тук се сгушвам когато боли
и лекувам душата си клета,
и светът се изгубва почти,
и остава безкрайно далече.
Тук споделям сълзи и мечти,
в мен покълнали голи и слепи,
и съм себе си в сноп от лъчи,
затрептели от истини бели.
Аз съм тук без фалш и лъжи,
доверчиво главата си свела,
и се моля, докрай остани
тъй истински верен до мене.
© Сеси All rights reserved.
Елена, много ме зарадва, че стихът ми ти е близък като усещане! 
((( )))
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
